След двучасов дебат парламентът одобри на първо четене промени в закона за предучилищното и училищното образование, които позволяват на зрелостниците в рамките на година да се явяват повторно на държавен изпит за повишаване на оценката, ако първата не ги удовлетворява, съобщава Дневник. Те бяха предложени от омбудсмана Диана Ковачева, припознати от парламентарната група на ГЕРБ и одобрени от 154 депутати в пленарната зала (депутатите на „Възраждане“ гласуваха „против“).
За разлика от тях поправки, предложени от „Възраждане“ в същия закон, предизвикаха сериозен дебат в залата, продължил над 2 часа. Спорните текстове гласят децата в 3. и 4. клас да повтарят класа, ако не са усвоили компетентностите, а учениците от 2. до 3. клас да получават качествени оценки като тези, които получат слаб 2, да трябва да учат през лятната ваканция. Те не бяха одобрени от мнозинството е парламента, като получиха одобрението само на 54 народни представители („Възраждане, БСП, „Има такъв народ“ и двама от ГЕРБ). „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС гласуваха „против“ (51 гласа), а други 58 депутати се въздържаха от гласуването (ГЕРБ и ПП-ДБ).
За разлика от друг път депутатите все пак успяха да проведат дебат по същество. Цветан Предов от „Има такъв народ“ заяви, че е против да се повтарят 3. и 4. клас и заподозря, че това вероятно е начин да се овладее пропускането на определени етнически групи в по-горен клас. Колегата му Андрей Чорбанов добави, че това може да се отрази на психиката на децата и че по-полезно би било да има допълнителни занимания за децата, които не се справят.
Според Елисавета Белобрадова от „Продължаваме промяната – Демократична България“ няма доказателсвто, че повтарянето би помогнало на децата да подобрят умението и знанията си.
„Една група деца дори не разбират както се говори в клас, защото майчиният им език е различен. Изоставането в тези класове наистина носи много негативно влияние и не може да бъде наваксано“, каза тя и предложи вместо повтаряне на клас, да бъде осигурена добра среда още в яслена възраст и добро предучилищно образование по отношение на езика.
Белобрадова посочи и като проблем бедността, която спира децата да ходят на училище.
Бившият министър на образованието от ГЕРБ Красимир Вълчев не се съгласи с нея и подчерта, че основната причина за ниските резултати е липсата на отношение от страна на родителите към образованието на децата им. Той добави, че често бедността е резултат от нежеланието на родителите да работят, което пък стимулирано с „пари под формата на обща подоходна подкрепа“, която родителите използват за алкохол и цигари. Вълчев изказа и мнение, че повтарянето макар в някои случаи да е полезно, трябва да се използва като крайна мярка, защото може да доведе до демотивация сред учениците.
Ирена Анастасова от БСП изложи довод, че над 90% от учителите и директорите в страната се застъпват за това децата да повтарят целия начален етап. Според нея някои деца могат да се почувстват аутсайдери, но подчерта, че проблемите се коренят както в семейната среда, така и при учителите.
Даниел Ганев от „Възраждане“ все пак настоя, че предложението им за повтаряне е само крайна мярка и трябва да е случва само 1 или 2 години. Според Белобрадова обаче с такава санкция се наказва самото дете, а не родителя му, на което Костадин Костадинов възрази, че когато детето повтаря, това е ясен знак към семейството.
